136 дни протести в родна България. Управляващите май имат за цел да
проверят до колко може да брои народът или колко е голямо търпението му? Не
знам, времето ще покаже….., времето е решение и лек за всичко! Иначе хрониката за протеста до момента беше като полицейската в провинцията … В цитати звучи така:
„За хулигански прояви са били отведени шестима, а за притежание на наркотични вещества – един.”
„98 от тях са били без документи за самоличност, други 17 - носели забранени от Закона за събранията, митингите и манифестациите предмети. В отрезвителя за 24 часа бил настанен един.”
„Драган Илиев беше задържан след блокадата на премиера Пламен Орешарски в София в сряда. Двадесет и осем годишният студент по философия бе арестуван и обвинен в хулиганство, извършено с особена дързост. Причината – отнета в суматохата каска от ръцете на една от полицайките, охраняващи конвоя на премиера.”........
Но някой подцени народа, не уважи желанията му! Сега се събужда младото поколение, онова, което често е обвинявано в незаинтересованост към обществено значимите теми, онова интелигентно поколение, което ежедневно избърсва прахта от университетските банки, трупа знания по специалността и познания за живота, за да бърше прахта след 4-5 години в домовете на чужбинските богаташи или да продължава да тъне в прах по полските ливади или строежи отново на гурбет. Защо ли? Защото някой като трупа в банковите си сметки незаконни държавни пари е забравил, че не краде само банкноти, но и бъдещето на новите поколения. Именно този някой сигурно ще каже, ами да работят в България, да не ходят по Европа, Америка. Да, днес в родината ни има работа, много работа, който не е излязъл, той не е намерил, НО тази работа е толкова добре заплатена, че в края на месеца си с минус една сметка за ток, вода и телефон. Живот на фотосинтеза. Народът е гладен, много гладен и гладен си ляга и му стърже стомаха и не може да заспи..., народът вече не спи, не може да заспи, затова се бунтува.
Какво следва? Нима някой смее да каже „Един Господ знае”? Нима някой има право на това след 136 дни? Не! Ако днес протестиращият не знае какво следва, накъде върви, значи е обречен, но ако знае какво иска, краят се вижда. Краят е ясен, но всеки край предвещава и ново начало. Новото ще дойде след като Народът застане на поредния кръстопът, който ще покаже колко е голяма волята му за промяна.
Днес обществото в България не се разделя на класи! Принципът на разделение е друг, а категориите са строго очертани по неписани правила. И така, те са следните -
- най – горе в йерархията стоят властимащите, броят се на пръсти, но общо взето те водят хорото;
- следват „оранжерийните” представители на властта. Те се отглеждат като в оранжериите, под строг контрол и постоянен мониторинг, за да представляват властимащите, да им вършат задкулисната работа, а защо не и някой ден да заемат тяхната позиция;
- следващите са тези, които живеят на фотосинтеза (хората чиновници). Те са в тази категория, защото заплатите, които получават са толкова ниски, че едва връзват двата края, но се чувстват живи и си мислят, че са фактор, тъй като са на чиновническа позиция, което у нас се приема като голям успех;
- Всички останали спадат към последната категория – „хора в будна кома”, това е българското общество, което само определя бъдещето си, подлъгвайки се или не гласува доверие все на грешни хора и се обрича на вечна кома.
Тези хора можем да ги опишем много ясно със следния цитат от книгата на А. Борбели “Тайните на съня” –
„Когато си лягаме вечер, изпадаме в едно продължително променено състояние на съзнанието, което трае няколко часа. Тогава ние не виждаме, не чуваме, не усещаме, не чувстваме, не съзнаваме това, което става около нас. Това състояние наричаме сън. Светът на будност и светът на съня са толкова различни, че за всеки от нас би могло да се каже, че живее в два свята.
От най-далечно минало е забелязано, че съществува връзка между съня и комата. Действително по време на сън човек не е буден и не си дава сметка за всичко, което става около него – в такъв смисъл той е в безсъзнание. Събуждането на човек от дълбок сън често е затруднено и не става отведнъж. Все пак съществена разлика между сън и кома има, защото спящият човек може винаги да бъде събуден. При истинската кома събуждането почти винаги е невъзможно и зависи от дълбочината на комата.
Мозъчната кома се дефинира като състояние на човек, изпаднал в дълбок и непробуден сън, при което той не може да бъде събуден от външни стимули и вътрешни телесни нужди.
Според нас мозъчната кома е състояние на пълна загуба на съзнание, продължително нарушена будност на мозъка и яснота на съзнанието. През време на комата настъпват разстройства на мозъчно- паметовите, познавателните способности за усещане, възприятия, представи. Настъпва невъзможност за мислене, загуба на волевите движения, липсват реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, налице са разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари при болните. С други думи – мозъчната кома е състояние на загубена будност на мозъчната кора и мозъка и пълна загуба на внимание и яснота на съзнанието, без възможност за волево осъзнаване на околната действителност и волево познание, при което човек не може да ръководи своето съзнателно поведение.”
Днес тази категория от хора, която се смята за най- низша, като онова малко камъче, което стои насред пътя и се подценява, изглежда ще обърне каруцата. На път е да се преобрази и вече показва първи признаци на пробуждане – чува, дава индикации, че вижда, на лице са първите движения.
Българското общество излиза от кома, радвайте се, не критикувайте типично по нашенски, всеки има право да реши сам дали да бъде част от това ново начало или не. И не забравяйте, че на България не правителствата й пречат и са й пречили, а определени хора, които винаги са били в играта и са определяли правилата й.
